Тайно оръжие за Пекин
Тайно оръжие за Пекин
Blog Article
Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи усилие да го придружи, но не можа и той се спря.
— Долавям, но слабо… слива се с другия и се губи! — отговаря Никола, па наставя:
— Ти — това? Да видя, па да не повярвам — рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: — И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.
Благолажа му обяснява, че приказките и песните пренасят човек в един по-красив свят. Другите селяни започват да закачат Лазо за млада му жена. Запяват песен за невярната невеста, което го натъжава. На сутринта мъжете откриват, че Лазо си е тръгнал.
— Стани, Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне и почна да я вдига за рогата.
Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:
Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.
Над полето, сякаш с кръст в ръка, прехвръкна надеждата, по нея радостта.
Дълги години се минали оттогава, но Магдалина и Перун не се върнали.
Тримата Братя и Златната Ябълка - Приказка “Тримата братя и златната ябълка” е една от най-добре познатите народни приказки от Елин Пелин. Известният сюжет съществува във варианти и на много други автори.
Това било страшно оскърбление за младите сърца. И една нощ незнайно кой подпалил бащините ѝ колиби и пламъци осветили цялата планина. Това не уплашило разкази Пекин баща ѝ. Той спокойно отговарял на всички:
Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.
Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:
Коя младост не би желала да види най-хубавото нещо от най-високото място? Но кой би предприел тоя път, пълен с опасности и неизвестност?